Нещо интересно се случва в БГ. Социалистите въведоха плосък данък,т.е. десен, а ГЕРБ/десни/ искат неговата отмяна. Интересно. Кой ни слушаше преди 2 год.-НИКОЙ. Още тогава спорех с много хора, че плоския данък ще доведе БГ до фалит и силно социално напрежение. Защо ли?
1. Измести се центъра на данъчната политика, или по скоро се пренесе тежестта върху косвените данъци.Което в период на растеж е добре, но в икономическа криза води до срив в постъпленията в държ.бюджет.
2.Силно се намалява потреблението, защото като изключим София, Варна,Пловдив страната ни е известна, като държавата на 500 лв заплата. А в по-малките населени места и на 250 лв.заплата се радват. С плоския данък се отне разполагаем доход, точно от тези хора. Същевременно по-богатите хора не промениха структурата си на потребление, продължавайки да потребяват същото количество стоки и услуги. Разликата е, че по-успелите хора започнаха и повече да спестяват. Именно затова не трябва да ни учудва статистиката на БНБ, че спестяванията на хората в банки се увеличават.
3. Добре е хората да спестяват, но тук се получава вече обратния ефект. Първо защото банките затегнаха режима на кредитиране, който през 2009 е почти нулев, а за да запазят ликвидната си стабилност набираха свеж ресурс на нездрави лихви. По този начин ресурса поскъпна страшно и фирмите напрактика увиснаха без свежо кредитиране. В периода на параноя, банките по най-странен начин дори съсипаха не малко бизнеси,изисквайки допълнително обезпечение,предварително погасяване или драстично повишение на лихвите.
4.След като няма потребление,дойде нормалната новина: продънен бюджет. Правителството се юрна да кърпи пробойните: двойно повишение на самоосигурителния праг, по-висока здравна вноска, войната срещу указанието на НАП, 28 тестови мерки/която мине/,осигуровки на държавните служители и т.н.
Затова според мен следва да се възстанови отново прогресивното облагане,като първа мярка за оцеляване. Другите после ще ги въвеждаме. Само по-този начин БГ икономиката може да започне да се отласква от дъното, като същевременно непременно следва силно да се намали бюрокрацията,да се оптимизира публичния сектор, да спре разхищението на държавни средства, да се намалят лихвите за работещия бизнес и т.н.
Да не забравяме,че няма развита икономика с плосък данък. Страните ,които са го въвели са Литва,Латвия,Естония,Украйна те всичките взеха вече пари от МВФ,съпроводено с девалвация на националната валута. А дали това не е поредния сценарии на някой играчи??????
неделя, 21 март 2010 г.
вторник, 5 януари 2010 г.
За снега с любов!!!!
Аз обичам снега, обичам и минусовите температури, защото те са повод за добра среща на чаша вино пред камина или на топло място с добри приятели! Но когато си на работа или управляваш автомобил снега никога в България не е повод за радост или добри помисли. Защо ли?
Днес 05.01.2010 снега отново изненада администрацията в гр.София. Та това сняг ли е изобщо? Не повече от 10-15 см и града е тотално, повтарям тотално блокиран! Имах удоволствието два часа да шофирам по ЧИСТИТЕ софийски улици! Блокирано Цариградско шосе, алея яворов, булевард Мадрид, кръговото на 4-ти километър, Г.М.Димитров в посока студентски град!!!! Пъплене и нерви, лед и сняг, 2-3 камиона пръскащи с пясък. Хм това е ли е нормално европейско почистване? Смея да попитам:
1. Постоянно искане за увеличение на данъци и такси/ синя зона, винетки, данъци/, добре че е криза та малко да се кротнат. Какво следва в края на краищата да получим: строшени ходови части и скъпи ремонти,много често отвратително обслужване на гишетата, постоянно разкарване за какво ли не, мудна и бавна работа?
2.До кога ще се измислят постоянни оправдания: фирмите започнали по- късно да чистят, толкова си можем, такава е системата, нали знаеш как е в България............
3. Толкова ли сме тъпи наистина българите ,че позволяваме да ни мачкат и правят на будали 24 часа в денонощието, 7 дни в седмица, 365/366 дни годишно?????
4.Изобщо можем ли да пооправим малко нещата помагайки на администрация, служби и др. или мача е изигран и да си стягаме отново куфарите и далеч от тук?
Ако някой мисли , че може да стори това и има визия как може да се случи ще ми е много интересно да се запозная, за да се уверя, ЧЕ НЕ СЪМ ЛУД И НЕНОРМАЛЕН с тия си въпроси!!!!
Днес 05.01.2010 снега отново изненада администрацията в гр.София. Та това сняг ли е изобщо? Не повече от 10-15 см и града е тотално, повтарям тотално блокиран! Имах удоволствието два часа да шофирам по ЧИСТИТЕ софийски улици! Блокирано Цариградско шосе, алея яворов, булевард Мадрид, кръговото на 4-ти километър, Г.М.Димитров в посока студентски град!!!! Пъплене и нерви, лед и сняг, 2-3 камиона пръскащи с пясък. Хм това е ли е нормално европейско почистване? Смея да попитам:
1. Постоянно искане за увеличение на данъци и такси/ синя зона, винетки, данъци/, добре че е криза та малко да се кротнат. Какво следва в края на краищата да получим: строшени ходови части и скъпи ремонти,много често отвратително обслужване на гишетата, постоянно разкарване за какво ли не, мудна и бавна работа?
2.До кога ще се измислят постоянни оправдания: фирмите започнали по- късно да чистят, толкова си можем, такава е системата, нали знаеш как е в България............
3. Толкова ли сме тъпи наистина българите ,че позволяваме да ни мачкат и правят на будали 24 часа в денонощието, 7 дни в седмица, 365/366 дни годишно?????
4.Изобщо можем ли да пооправим малко нещата помагайки на администрация, служби и др. или мача е изигран и да си стягаме отново куфарите и далеч от тук?
Ако някой мисли , че може да стори това и има визия как може да се случи ще ми е много интересно да се запозная, за да се уверя, ЧЕ НЕ СЪМ ЛУД И НЕНОРМАЛЕН с тия си въпроси!!!!
неделя, 27 декември 2009 г.
Какво ни готвят управляващите!!!!
• "1984" = 2010 - това е проблемът
Аз съм онзи сърдит млад човек, онзи, който избра да остане в страната си, защото намери смисъл в нея. Слушах достатъчно за „онези" времена преди 1989 г., сблъсках се с голямата промяна върху раменете на баща ми, който крачеше по студения площад. После разбрах достатъчно за тоталитаризма от разказите на родителите ми и техните родители. Малко по-късно почнах да правя разлика между демокрация и тоталитаризъм, между свободата на словото и Големият брат - Всевиждащото око.
Или си мислех, че правя разликата.
И тъкмо отпразнувахме 20 години от Голямата промяна, и съм на път да реша, че разлика няма. Една крачка, една-единствена крачка само трябва да направи МВР, и моята неприкосновена, лична свобода ще бъде отнета.
Онази свобода, заради която баща ми крачеше в студената зима. Заради която вървяха и много други. Електронната ми кореспонденция, глупостите ми във Facebook, SMS-ите и разговорите ми - сутрин, обед, вечер, нощем, призори, пролет, лято, есен и зима, ще бъдат контролирани от Големият брат, Всевиждащото око или все ми е едно от кого.
Има-няма три седмици, и народните представители ще трябва окончателно да си кажат тежката дума и да осъдят съдбата на моята свобода.
Предварвайки трите седмици, искам като (все още) свободен човек в свободна страна да кажа това, което мисля. Властта унижи баба ми, като не й даде 25 лв. за Коледа, защото пенсията й е 210 лв. Баба ми погледна на това с голяма усмивка и още по-голямо презрение. Ще мине без пуйка, портокали, банани, уиски, фъстъци, луканка, филета, торта и тем подобни глезотии, просто защото те не могат да заменят достойнството й. Тя е над тези неща. Ще си обуе дебелите топлинки и ще си чете книга. Пет пари няма да даде за Станишев, Доган и Царя или който там е виновен. И тях ще подмине с голяма усмивка и още по-голямо презрение. А поредните политически решения ще приеме кротко: „Всичко в историята се повтаря, запомни това от баба си".
Но не е там работата.
Предварвайки трите седмици, искам като свободен човек в свободна държава да заявя, че вали сняг, защото е зима и защото това е нормално. Не е нормално обикновеният човек, който трябва да отиде на работа, за да храни семейството си, да се тътри с часове по заледени пътища, километрични опашки и между снегорини, които "чистят" с вдигнати гребла. Не е нормално и да приема всичко това с иронична усмивка и тиха псувня. Защото, както беше казал един психолог, апатията е най-яркият знак за социалната депресия, обхванала обществото.
Но не е там работата.
Предварвайки трите седмици, искам като свободен човек в свободна страна да заявя, че изобщо не ме интересува някакъв си тип Гейзо ли, Мейзо ли - все тая - бил в Германия или не бил в Германия, пък не бил минал границата със Сърбия, пък поседял малко в ничия земя. Хич даже не ме интересува Маймуната, Бизона, Дебелия, Слабия, Червото, Гущера, Червея, Охлюва и не знам кой си какво и що. Все ми е тая кои са. Те са проблем на МВР, но МВР да не го решава, отнемайки свободата ми.
Но не е там проблемът.
Предварвайки трите седмици, искам като свободен човек в свободна страна да заявя: Когато (ако) Народното събрание одобри окончателно промените в Закона за електронните съобщения, никога повече в чат-а или в телефонните си разговори няма да кажа, че властта е силна на думи и слаба на действия, няма да критикувам и да казвам мнението си на висок глас.
Или НЕ - ще го правя и ще го правя още по-ожесточено, за да има смисъл оная зима преди 20 години. Ако трябва, пак ще застана върху раменете на баща ми, за да извикам отвисоко, че СИ ИСКАМ СВОБОДАТА.
Защото, ако ми Я отнемат, тогава малкия камък от Берлинската стена, отчупен от родителите ми, ще престане да бъде реликва и ще се превърне в сувенир.
Предварвайки трите седмици, искам ВСЕ ОЩЕ като свободен човек в свободна страна да заявя, че съм много ядосана. Доскоро се гордеех, че съм живяла твърде малко в „ония" времена, за да ги помня отчетливо и да усещам пораженията им.
Сега не се гордея с действителността.
Сега съм един млад сърдит човек, който не желае службите да знаят на кого какво съм писала, какви контакти имам и кога с кого общувам. И оправданието, че така МВР ще работи ефективно, не върви. Не желая никой да наблюдава живота ми.
Така разбирам свободата.
Да, точно така.
На 4 юли 1776 г. в Декларацията за независимостта американските губернатори заявяват: „Всички хора са създадени равни, а техният създател ги е дарил с някои неотнемаеми права, измежду които правото на живот, на свобода и на стремеж към щастие".
През 1879 г. е гласувана Търновската конституция, чийто чл. 77 гласи: „Частни писма и частни телеграфически депеши съставят тайна и се броят неприкосновени. Отговорността на длъжностните лица за нарушение тайната на писма и депеши ще се определи по особен закон".
В Конституцията на Република България от 1991 г. пише: „Личният живот на гражданите е неприкосновен. Всеки има право на защита срещу незаконна намеса в личния и семейния му живот и срещу посегателство върху неговата чест, достойнство и добро име". (Чл. 32.)
И още: „Свободата и тайната на кореспонденцията и на другите съобщения са неприкосновени". (чл.34.)
Затова предколедно се ужасявам, че в 2010 г. всичко това може да бъде загърбено, зачеркнато, пренебрегнато и неглижирано, за да се върнем към оная фикционална (и не съвсем) Джордж-Оруелова "1984" година.
Защото там пише: „Войната е мир. Свободата е робство. Невежеството е сила".
Е в това всъщност е проблемът.
Автор: Деа Манолова
Източник: dariknews.bg
http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=455746
Аз съм онзи сърдит млад човек, онзи, който избра да остане в страната си, защото намери смисъл в нея. Слушах достатъчно за „онези" времена преди 1989 г., сблъсках се с голямата промяна върху раменете на баща ми, който крачеше по студения площад. После разбрах достатъчно за тоталитаризма от разказите на родителите ми и техните родители. Малко по-късно почнах да правя разлика между демокрация и тоталитаризъм, между свободата на словото и Големият брат - Всевиждащото око.
Или си мислех, че правя разликата.
И тъкмо отпразнувахме 20 години от Голямата промяна, и съм на път да реша, че разлика няма. Една крачка, една-единствена крачка само трябва да направи МВР, и моята неприкосновена, лична свобода ще бъде отнета.
Онази свобода, заради която баща ми крачеше в студената зима. Заради която вървяха и много други. Електронната ми кореспонденция, глупостите ми във Facebook, SMS-ите и разговорите ми - сутрин, обед, вечер, нощем, призори, пролет, лято, есен и зима, ще бъдат контролирани от Големият брат, Всевиждащото око или все ми е едно от кого.
Има-няма три седмици, и народните представители ще трябва окончателно да си кажат тежката дума и да осъдят съдбата на моята свобода.
Предварвайки трите седмици, искам като (все още) свободен човек в свободна страна да кажа това, което мисля. Властта унижи баба ми, като не й даде 25 лв. за Коледа, защото пенсията й е 210 лв. Баба ми погледна на това с голяма усмивка и още по-голямо презрение. Ще мине без пуйка, портокали, банани, уиски, фъстъци, луканка, филета, торта и тем подобни глезотии, просто защото те не могат да заменят достойнството й. Тя е над тези неща. Ще си обуе дебелите топлинки и ще си чете книга. Пет пари няма да даде за Станишев, Доган и Царя или който там е виновен. И тях ще подмине с голяма усмивка и още по-голямо презрение. А поредните политически решения ще приеме кротко: „Всичко в историята се повтаря, запомни това от баба си".
Но не е там работата.
Предварвайки трите седмици, искам като свободен човек в свободна държава да заявя, че вали сняг, защото е зима и защото това е нормално. Не е нормално обикновеният човек, който трябва да отиде на работа, за да храни семейството си, да се тътри с часове по заледени пътища, километрични опашки и между снегорини, които "чистят" с вдигнати гребла. Не е нормално и да приема всичко това с иронична усмивка и тиха псувня. Защото, както беше казал един психолог, апатията е най-яркият знак за социалната депресия, обхванала обществото.
Но не е там работата.
Предварвайки трите седмици, искам като свободен човек в свободна страна да заявя, че изобщо не ме интересува някакъв си тип Гейзо ли, Мейзо ли - все тая - бил в Германия или не бил в Германия, пък не бил минал границата със Сърбия, пък поседял малко в ничия земя. Хич даже не ме интересува Маймуната, Бизона, Дебелия, Слабия, Червото, Гущера, Червея, Охлюва и не знам кой си какво и що. Все ми е тая кои са. Те са проблем на МВР, но МВР да не го решава, отнемайки свободата ми.
Но не е там проблемът.
Предварвайки трите седмици, искам като свободен човек в свободна страна да заявя: Когато (ако) Народното събрание одобри окончателно промените в Закона за електронните съобщения, никога повече в чат-а или в телефонните си разговори няма да кажа, че властта е силна на думи и слаба на действия, няма да критикувам и да казвам мнението си на висок глас.
Или НЕ - ще го правя и ще го правя още по-ожесточено, за да има смисъл оная зима преди 20 години. Ако трябва, пак ще застана върху раменете на баща ми, за да извикам отвисоко, че СИ ИСКАМ СВОБОДАТА.
Защото, ако ми Я отнемат, тогава малкия камък от Берлинската стена, отчупен от родителите ми, ще престане да бъде реликва и ще се превърне в сувенир.
Предварвайки трите седмици, искам ВСЕ ОЩЕ като свободен човек в свободна страна да заявя, че съм много ядосана. Доскоро се гордеех, че съм живяла твърде малко в „ония" времена, за да ги помня отчетливо и да усещам пораженията им.
Сега не се гордея с действителността.
Сега съм един млад сърдит човек, който не желае службите да знаят на кого какво съм писала, какви контакти имам и кога с кого общувам. И оправданието, че така МВР ще работи ефективно, не върви. Не желая никой да наблюдава живота ми.
Така разбирам свободата.
Да, точно така.
На 4 юли 1776 г. в Декларацията за независимостта американските губернатори заявяват: „Всички хора са създадени равни, а техният създател ги е дарил с някои неотнемаеми права, измежду които правото на живот, на свобода и на стремеж към щастие".
През 1879 г. е гласувана Търновската конституция, чийто чл. 77 гласи: „Частни писма и частни телеграфически депеши съставят тайна и се броят неприкосновени. Отговорността на длъжностните лица за нарушение тайната на писма и депеши ще се определи по особен закон".
В Конституцията на Република България от 1991 г. пише: „Личният живот на гражданите е неприкосновен. Всеки има право на защита срещу незаконна намеса в личния и семейния му живот и срещу посегателство върху неговата чест, достойнство и добро име". (Чл. 32.)
И още: „Свободата и тайната на кореспонденцията и на другите съобщения са неприкосновени". (чл.34.)
Затова предколедно се ужасявам, че в 2010 г. всичко това може да бъде загърбено, зачеркнато, пренебрегнато и неглижирано, за да се върнем към оная фикционална (и не съвсем) Джордж-Оруелова "1984" година.
Защото там пише: „Войната е мир. Свободата е робство. Невежеството е сила".
Е в това всъщност е проблемът.
Автор: Деа Манолова
Източник: dariknews.bg
http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=455746
Честита коледа!
Пожелавам на всички хора да бъдат по-щастливи,усмиханти и здрави през следващата година! Всичко останало може да се купи или постигне! Весели празници!
Абонамент за:
Публикации (Atom)
